- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
- Мамооо, мамо, тук съм..кажи ми, кажи ми1 че онова нещо най-накрая се е сбъднало (повдигайки радостно вежди).
- Стига. И думичка няма да измъкнеш от мен, малка мечтателке. Грабвай шапката и ръкавичките и да излизаме...
- Ама, ама може ли онези новите шарените от баба?
- Хех, може, разбира се.
- Благодаря, ти си най-добрата майка на света... : )
- Детеее, затвори сега очички.
- Ама като онова малко детенце, което всяка вечер ми чете приказки и то така ме съветваше "... оле, затвори очички" и аз нали винаги го слушам. Ама то май не е спало много като мене, така като го гледам, все малко си стои... както и да е, хайде да излизаме... нямам търпение.
- Хайде де, много си нетърпеливо.
- Мамо, може ли вече да отворя очички... нещо нередно има?
- Може, разбира се... нищо няма сега ще видиш...
Рая отвори очи, вече не толкова плахо и несигурно колкото сутринта като се събуди... вече преливаше от вълнение. И какво да види:
- Мечтата миииииии, моята най-голяма мечта... Мамоо, виж тя се е сбъднала... ехааа. Права беше за феята на сънищата... толкова е добра, как сред всички детски желания е изпълнила точно моето.
Светещите и очички не можеха да се сравнят с нищооо...
- Рая, порадвай му се... виж колко хубаво е натрупал.
- Мамо, приказно е... като в онези приказки, които ми четеше преди сън...а може ли да си взема малко за в нас, ей така? Моля те, моля тееее... ще те обичам още повече
- Може, защо да не може. Ама какви си ми снежинка ти...
- Мамоооооооо! - изписка малката.
- Какво стана, нещо ли ти има?! Кажи ми, бързо!
- Нее, не е това... виж няма ги... някой ми ги е откраднал. Откраднал ми е снежинките, мамо... Сега какво ще правя?